Защо летният туристически сезон у нас най-често приключва още в средата на септември, вместо да се удължи до началото на октомври примерно? Отговор на този въпрос дава журналистката Лияна Панделиева:
„Пълна фантасмагория е идеята за „разтягане крилата на сезона“ по Черноморието. Пъл-на. И ако някой твърди, че това се случва, или лъже, или не е виждал с очите си за каква скръб става дума.
Дори на морето да пристигат туристи, които желаят да се възползват от намаления в цените, от спокойствие, от по-щадящо слънце, целият бизнес категорично казва „Къш, бе! Аре, да ви нема!“.
В курортен град с постоянно население повечето ресторанти са затворени с приключването на август, в помещенията са натрупани маси, столове, които се виждат през витрините като струпване по време на евакуация. Магазинчетата с летни неща са затворени. Плажовете също приличат на сърдита складова площ с натрупани едни върху други шезлонги.
Липсва основното, което създава усещането за лекота и почивка: атмосферата. А атмосфера няма, защото бизнесът е наясно, че хора няма. А няма хора, защото нищо интересно не се предлага в курортите, където цените през септември са намалени.
И ако в градовете по Черноморието шават хора, защото местното население си е там, самите курорти са мъртвило – уж временни вечни обект, заковани с шперплат, спуснати вериги и катинари на места за забавление.
Какви „крила“ бе?!
Отчетността на институциите за това колко туристи са посетили Черноморието се удря челно с реалността: колко търговски обекта на самия път на плажуващите в Поморие (което преливало от туристи) вече втора година изобщо не отварят.
Отчайващо много е тази бройка и се увеличава! Все повече обекти пускат кепенци и напускат след като години са били на едно и също място – няма както клиенти, така и желаещи да работят. Продавачка в магазин за текстилни изделия – хавлиени кърпи и халати – иска заплата над 3 бона, 2 часа почивка, защото е лято и в крайна сметка си тръгва след седмица, защото е по-лесно да лежи у дома и да не прави нищо.
След 31 август търговци дори изпразват търговската площ от закачалки и рафтове – остава голямо празно помещение с витрини и огледало в дъното.
В огромен ресторант на крайбрежната алея и жива музика са заети четири маси. Четири. Само за една поръчка се чака около 25 минути. Работи само един готвач и както смогне.
Друг ресторант. Готвят добре, собственикът е мераклия. Четирима души поръчваме. Пристигат две салати. След това изненадващо пристига основното на единия от компанията.
Ама още не му е дошло предястието. Но основното било готово. Връщаме го да си чака реда. Пристига едното предястие. Другото – от същия вид – идва след още 15 минути. Междувременно пристига едно основно ястие. Да го дават ли, да не го ли дават? Ами хайде да го дадат. След малко пристига другото предястие.
Няма сила, която да обясни на тези хора какво значи да обслужиш гостите на масата. Защо някой мисли, че преобладаващото съдържание на туристическата услуга у нас е по-различно?
От другата страна на напълно невежите стоят самоотвержени борци за утвърждаване на качеството. Но и те могат да постигнат само толкова, доколкото смогват да удържат персонала си и да ги знаят като „ама там е както трябва“.
Най-смешното в тържествените отчети за „разкошните резултати“ от туризма е „новината“ за повишените приходи от сезона. Ми как няма да бъдат повишени спрямо предходната година, като цените на абсолютно всичко скочиха с между 40 и 60%? То само това оставаше – да са намалели!
Истината е, че недружелюбната атмосфера сама реже „крилата“ още на 31 август. Щом сте толкова бедни, че да почивате през септември, гледайте телевизия или се взирайте в морето – ваша си работа!“
