Българите сме всеизвестни със своето т. нар. „черно чувство за хумор“. Редом с това и не ни се работи много – нека бъдем честни. Но за сметка на това вицове имаме за всякакви ситуации.
Ето един такъв:
Оперативка в Спешна помощ. Седят, чакат шефа. Влиза той – буреносен облак.
– Кой беше дежурен снощи?
– Аз – отговаря Хараламби.
– Имаше ли повикване за смъртен случай?
– Да – неразбиращо отговаря Хараламби.
– Разкажи на колегите!
– Докарахме мъртва бабичка за моргата. Както обикновено, пазачът вътре беше пиян и аз я сложих на един стол, оставих в ръцете и документите и направлението за аутопсия.
– И знаеш ли какво става след това? – набира шефът.
– Не стига че пазачът като се е поосвестил цяла нощ и разказвал мръсни вицове, а на сутринта идва чистачката, също бабичка и казва на починалата да си мръдне краката, за да измие пода, но тя не реагира.
Чистачката я бутнала, разбрала, че жената е мъртва и припада. При падането повлякла и документите на починалата. Дошлите санитари се огледали кого да вдигнат и вдигнали чистачката, защото направлението за аутопсия лежало върху нея.
Занесли я в залата, сложили я на масата. Идва патологът заедно с цял курс бъдещи медицински сестри от университета. Тъкмо ще прави първи разрез и чистачката се освестила и надигнала глава.
Всички момичета, заедно с патолога, припаднали. Та какво ще кажете за свое оправдание, колега?
