Дейвид Рокфелер, като истински наследник на първия милиардер, полага големи усилия името на фамилията да бъде в устата на хората няколко века. И не непременно от положителната страна. Дейвид има дузина образи и майсторски ги владее. Той командва Америка задкулисно и успява да повлияе на икономиката и мощта дори на Съветския съюз.
Със златна лъжица в устата
Внукът на първия в света доларов милиардер (Джон Рокфелер) е роден на 12 юни 1915 г. в Ню Йорк. От дете Дейвид, подобно на други членове на семейството, е обучаван на икономика и управление на бизнеса. Кланът Рокфелер има необичайни правила: налагат се парични санкции за псувни, закъснение за обяд и други ежедневни дреболии.
Нарушителите плащат само цент, но това е достатъчно за внушаване на дисциплина. А богатият дядо прави изгодни сделки с внуците си: например, ако издържат до 21-годишна възраст (и след това до 25) без алкохол и тютюн, получават 2500 долара, пише „Труд“.
Банков гений
Бъдещият банков гений завършва Lincoln School, а по-късно и Harvard през 1936 г. Прекарва още една година в гимназията по икономика и политически науки. Благодарение на връзките на семейството си той успява да работи за кмета на Ню Йорк. По време на Втората световна война е преводач в Северна Африка, а след това става банкер и постъпва на работа в Chase National Bank, в която семейството му притежава акции.
Банката, меко казано, е в упадък, но Дейвид изучава вътрешната ѝ структура, като постепенно въвежда своите идеи. Преместването в Латинска Америка му помага да спести данъци и да се занимава по-малко с отчитането на доходите. Дейвид заема до 50% от американския пазар на депозити в Панама. Въвежда и иновативен начин на разплащане – срещу заеми взима добитък като обезпечение.
През 1950 г. младият Рокфелер става вицепрезидент на Chase National Bank. Нещо, без което е трудно да си представим съвременната комуникация с банките – банковите карти – са въведени от него през същата година.
Дейвид притежава и друга голяма банка – Manhattan Bank. Сливането на две влиятелни банки през 1955 г. формира „чудовището“ на банковия сектор – Chase Manhattan Bank, която дълго време е най-голямата финансова сила, на която разчитат американските политици. Това допринася за развитието на Манхатън като бизнес център.
Рокфелер успешно използва и комунистическите страни, като Куба, в своя банков бизнес. Кубинското законодателство позволява прехвърлянето на милиони долари във всички страни с изключение на Съединените щати (но тази забрана не е трудна за заобикаляне). Така влиянието на милардера се разпространява извън американските континенти.
Пресметливият Дейвид Рокфелер има много влиятелни приятели, като Алън Далас, първият директор на ЦРУ, още преди то да съществува. Често прекарва време в компанията на най-добрия си приятел Джон Кенеди. Едно обаждане от Дейвид може да повлияе на събитията в глобален мащаб.
Тристранна комисия
В средата на 50-те години на миналия век е основан Билдербергският клуб, който обединява най-умните, напреднали и богати бизнесмени, политици и учени. Смята се, че дейността им е насочена към промяна на политическия курс на определени страни. Клубът „дърпа конците“ по време на глобалните реформи в икономиката и търговията, прокарвайки своите интереси.
Той се ръководи от Трилатералната комисия, нещо като надправителствена организация, състояща се от 3-ма души – Дейвид Рокфелер, Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър. Има версия (това е само теория), че комисията командва правителства и допринася за приемането на сериозни решения.
Предвид ресурсите, с които разполага комисията и самият клуб, версията не изглежда пресилена. Може би не е правилно да ги наричаме „световно правителство“, но са негов прототип.
Клубът се интересува и от комунистическите страни, защото може да получи и ползи от тях. Така през 80-те години представители на комисията посещават Китай и провеждат преговори с Дън Сяопин. Комисията се намесва в почти всички световни проблеми и не може да пренебрегнат огромния Съветски съюз.
„Успешната“ криза в СССР
Дейвид Рокфелер посещава СССР през 1968 г., с цел да опипа почвата за по-нататъшно сътрудничество (намеса). И такава възможност се открива в началото на 70-те години, когато има голяма суша, провал на зърнените култури и отслабено селско стопанство. След като успешно отгатва обстоятелствата, милиардерът се втурва към Москва, за да предложи своята „помощ“.
Той настоява да се позволи на неговата фамилия да спонсорира сделка за много милиарди долари за закупуване на зърно от Америка. Но, разбира се, не просто така, а в замяна на съветски петрол. Междувременно, докато се сключва сделката, той успява да изгради клон на банката си в Москва.
Чрез умели манипулации Дейвид налага заеми на Съветския съюз, прави съветското правителство по-сговорчиво и планира да подчини цялата икономика на СССР.
В тази игра американецът се надява, че след голямата покупка световните цени на зърното ще скочат до небето. И това наистина се случва – цената му се вдига 3-4 пъти и Съветският съюз трябва да се съгласи на невероятни суми и заеми.
В същото време цената на съветския петрол пада (почти 3 пъти), докато петролът на ОПЕК поскъпва. Оказва се, че Рокфелер купува евтино „черно“ злато и продава зърно на прекомерни цени.
Той нокаутира икономиката на СССР с един замах и въвлича страната в цикъл от икономически проблеми. Може би това допринася за по-нататъшния колапс и на съветската система.
